10 правила за парите

1. Когато харчите, те гледат. Така че обяснявайте защо правите определени избори по време на пазар, за да покажете как вземате решения относно това дали нещо си струва, или не, съветва в статия за The Guardian Клаудия Хамънд. Така ще стане ясно, че може би невинаги си купувате това, което ви се иска, и вместо това гледате какво може да си позволите.

2. Давайте им редовно джобни пари, вместо случайно, когато си поискат. Така отрано ще се научат да се съобразяват с определен бюджет. Постепенно ще може да ги подтикнете да осъзнаят, че парите сами по себе си не са ценност, ценност е това, което си избираш да направиш с тях.

3. Обвързвайте джобните пари със свършена работа, само ако сте готови да срещнете опасността децата ви винаги да искат пари за всичко, което изискате от тях. Социалният психолог Адриан Фърнам открил, че семействата със средни доходи много по-често обвързват джобните с домашната работа, нещо, което се случва много по-малко в по-бедни семейства.

Внимавайте да не ги приучите, че услугите винаги имат парично измерение. Огромен брой изследвания показват, че правенето на добри дела за другите носи много повече щастие, отколкото припечелването на някоя стотинка.

4. Приемете, че спестяването може и да е трудно за деца. Те имат много по-слабо развита концепция за бъдещето и живеят много повече за момента, отколкото възрастните. Така че подкрепяйте спестяването, но не се изненадвайте, ако за някои е трудно.

5. Помагайте им с математиката. Проучване от Щатите показва, че децата, които не са добри по математика, обикновено имат повече главоболия и с парите, докато такива, които са били добре в сметките, имат по-голям шанс да спестяват повече и да даряват повече за благотворителност.

6. Обяснете им откъде идват парите. В едно видео комедийното дуо Flight of the Conchords пита децата откъде идват парите и отговорът, който се получава, е „От банките“. А откъде ги вземат банките? „От министър-председателя.“ А той откъде ги взема? „От кралицата“. А тя откъде ги взема? „От банките.“

Съвременната икономика има сложно движение, така че не е изненада, че децата, както мнозина от нас, не я разбират. Известните италиански психоложки Анна Берти и Анна Бомби стигат до извода, че на 4-5-годишна възраст децата са склонни да мислят, че всички имат пари, които получават обикновено от банки или магазинери. Скорошно проучване от Финландия показва, че

децата влизат все повече в час с парите. Заслужава си обаче да им бъдат обяснени някои от техните тайни. Имаме машини за кеш, на които пише „Безплатен кеш“, и изглежда, че можем да си вземем, колкото искаме. Нищо чудно, че децата са объркани. Обяснете им защо банката ви дава пари и как сте ги спечелили.

7. Като поотраснат, помислете дали да не им кажете колко печелите и, ако сте успели да заделите нещо, колко сте спестили. Ще трябва да подчертаете, че не искате да огласяват тази информация на детската площадка, но се оказва, че много от младите хора влизат в професионалния свят без каквато и да е идея колко вземат родителите им. А трябва да знаят, за да преценят какво харчене и какъв начин на живот може да си позволят с различни приходи.

8. Има много доказателства от Елизабет Дън от Университета на Британска Колумбия, които сочат, че харченето на пари за преживявания носи много повече радост, отколкото харченето за неща. Може да моделирате такава идея и за вашите деца, като им обясните, че вместо да си купите нов телевизор, се замисляте дали няма да е по-забавно да организирате едно паметно пътуване или уикенд за цялото ви семейство.

9. Казвайте им по нещо за семейния бюджет и какво можете и не можете да си позволите. Американският автор Нийл Годфри стига дотам, че да предлага данък от 15 % върху джобните им, който да отива в семеен фонд, и цялото семейство да гласува как да бъде похарчен, за да има се покаже как работят данъците и демокрацията. Може и да не отивате чак дотам, но може да започнете да им искате мнението относно кое си струва и кое - не.

10. Докато децата порастват, опитайте се да подчертаете, че в живота има много други неща освен парите. Всяка една година след 1971-а изследователи от Щатите питали новите колежани какво ги е мотивирало, за да продължат образованието си в колеж. С всяка изминала година все по-голяма част от студентите посочвали изкарването на повече пари като основна причина.

Все още предстои да разберем дали днешните студенти просто са по-прагматични относно реалностите на пазара на труда, отколкото са били предишните поколения, или пък кариерните решения, основани на парите, ги настройват за живот с работа, която никога не им е била интересна. Така или иначе, доказателствата относно щастието ни показват, че парите не са всичко.

Превод: Елисавета Цалова